Югоизточна България image

Югоизточна България

Нестинарски танци, долмени, птици и море

Покрай Черно море може да се види един от най-впечатляващите птичи спектакли в Европа. Всяка година през България преминават хиляди птици от над 300 вида, мигриращи в различни посоки. Това е големият миграционен път Via Pontica. В България той преминава през Мандренското, Атанасовското, Бургаското и Поморийското езеро, езерата край Варна, Шабла и Дуранкулак, Сребърна. В местността Пода (Бургас) работи целогодишно център за наблюдение на птици.

Изключително разнообразно на флора и фауна е Странджа планина е причината да бъде обявена първата българска защитена територия – резерватът Силкосия. Днес цялата планина е природен парк, в който хармонично съжителства богатството на природата, особеностите на местната култура и малко познати исторически паметници от национално значение.

Другият природен парк в региона – Сините камъни е представителен за природата и биоразнообразието на Източна Стара планина. В него има специални погледни места, пътеки за незрящи и трудноподвижни хора, специални познавателни маршрути.

Край морето има няколко резервата с уникални за България екосистеми. Устията на реките Ропотамо и Велека са обрасли в лиани и други увивни растения, и приличат на джунгли. Това важи и за долното течение на р. Тунджа на юг от Елхово.

Крайбрежието на Черно море, южно от Стара планина, крие безброй заливчета с прекрасни плажове, някои от които все още чисти и спокойни. Между тях са пръснатанит отделни скални и скални откоси, привличащи гмуркачи и почитатели на подводната археология и скалното катерене.

В южния край на региона, където Странджа опира в Черно море, е запазен езическият обичай на странджанските танци. И днес няколко странджански села продължават традицията, в която са преплетени езически и християнски мотиви. В началото на юни всяка година древните поверия оживяват над въглените.

Историята живее и в Созопол и Несебър, с техните църкви, укрепления, пречистващи и частици от атмосферата на гръцки търговски пристанища от преди две хилядолетия. Съчетанието на древни паметници с българска възрожденска архитектура, превръща тези селища в истински картинни речници по история на цивилизацията и едновременно, в прекрасен обект за пейзажисти, музиканти и други хора на изкуството.

Източната част на Стара планина пази спомените за българското възраждане и национално-освободителните борби. Почти няма село или градче, което да не е свързано с воевода, въстаник или просветител от XVIII-XIX век. Медвен, Жеравна, Котел, Сливен са имена, отдавна запечатани в съзнанието заедно с тези на Захари Стоянов, Георги Раковски и Йордан Йовков. Тези селища са интересни и заради своята специфична архитектура, запазена повече от две века. В къщите-музеи може да научите повече за поминъка на населението през миналите столетия, а в някои домове, предлагащи стаи за гости, да се потопите напълно във възрожденската атмосфера, без от това да страда комфорта ви.

Част от магията на този край живее и по билата и поляните на Сакар планина, където десетки долмени и средновековни крепости чакат своя откривател.